Молiтва

Отчѣ нащ, iжѣ ѣсi на Нѣбѣсi, да святiтся Iмя Тъвоѣ, да пърѣбудѣ Тсаръствiѣ Тъвоѣ, да будѣ воля Тъвоя акi на нѣбѣсi i на зѣмълi. Хълѣбъ моѣ насущтънi дажъдѣ мi на дънѣсѣ, пъросътi намъ долгi мѣ, акi ж i мi отъпусъкаѣм i долзѣникамъ мѣ, i нѣ въвѣдi насъ в iсъкусѣ, но как iзбавi нас отъ Лукавого. I нынѣ, i пърiсъно, i во вѣкi вѣков. Амѣн! Нѣма в Окѣ-Вiкѣ, во Вi: Онъ, сiръ, пiѣ нынi — ого! — в акулъ-то сан. Iва бзiка — к онѣ сукъ сiвъ. Сан iдѣ въ вѣнi: ѣмъ макi. Нѣ злодi мѣ акъ супъ-то iм: iж, i каѣм, i глодъ манiтъ соръ пѣсѣнъ. Дан i мѣдъ жадiнъ. Тщуса: нѣ Омъ бѣлъ, хiлъ — мѣ за нi i сѣбѣ на нi кая. О, въ Тя ловѣ Дуба Дѣовъ: Тѣiвтсъ, растѣ! Дуб ѣр, падѣ! О, въ Тя мi — ястi Тя. Всадi сѣбѣ на нi сѣ, ѣжiща, нѣчто, а въ Тi — лом!